Шиндаровата Арт Къща е приютила и една уникална експозиция – „Бит, история, дух, българщина“, която ще ви върне към вашите, може би, позабравени корени...!
Експозицията е разположена в уюта на Ковачевската къща, сред пъстрите и омайващи шарки и цветове на родопските козяци, черги, месали, ракли и мусандри. Тук ще усетите духа и на вашия прадядо... Надяваме се, колекцията от снимков и автентичен документален исторически материал, събирана от Асен Шиндаров – инициатор на експозицията – както и документи от неговия дядо – ген. Първан Първанов, командир на първа артилерийска дивизия в боевете за Одрин да активира интереса ви към тази част от българската история...
Експозицията, свързана с военната история на България “ Дух, Българщина“ е подредена в приземна стая и в Сухия двор на Шиндаровата къща. Артефактите са от Освобождението на България през 1878 година до Освобождението на този край през 1912 година. Изложените исторически артефакти, книги и документи са семеен архив и са свързани с двата възрожденски рода, на които сме преки потомци. Това са Михаил Първанов от Берковица, дарител на Клисурския манастир и Коста поп Вачов кмет на Ловеч, и двамата, участници в Учредителното събрание от 1879 година и законотворци на Търновската конституция. Акцентът е върху архива на Ген. Първан Михайлов Първанов от командния състав на Ген. Владимир Вазов, участник в Одринската битка и във всички военни действия, допринесли за освобождението на този край, в битките за Добруджа, както и във величествената по своето осъществяване и значение Дойранска епопея по време на Първата световна война. От него са изложени военни карти, оборудване, лични вещи, архивни документи, оръжия... Изложените военни карти са от всички военни действия - от Тутраканската битка до Южния фронт, както и щикове и ножове от Балканската война. Тук са и парадните му пагони - Еполети, ордени, часовник, компас, бутонели за ръкавели, лично оръжие, както и предмети, изработени от неговите войници от така нареченото окопно изкуство - trench art....Още, манекен с неговата генералска униформа, както и детски манекен, облечен с казашка униформа, която Ген. Първанов взема за спомен от Петербург, където е завършил Военната академия.
Историческата ни обиколка продължава в Сухия двор. В една от витрините са подредени книги от нашите класици, издадени в началото на миналия век. В друга витрина са подредени рисунки и акварели на Феликс Каниц, журналист и пътешественик, който посвещава целия си живот в изучаване бита на балканските народи и особено на българския. В същата витрина са разположени акварели и на Йосиф Обербауер, който отразява живота и облика на стара София.
През този период, към България се устремяват много европейски политици и дипломати, които по време на Априлското въстание и след това са информирали Великите сили за истинското състояние на поробения народ... Ставали са част от реализирането на една мечта, тази, на Васил Левски за „Свята и чиста република“. Имената са много.... Ще споменем само няколко...Руските генерали - Гурко, Скобелев, Паренсов, Столетов, Тотлебен ... Европейците - Макгахан, Юджийн Скайлър, Иржи Прошек, д-р Лонг, Джон Уошбърн, Луи Леже, Позитано, Леандър Льо Ге, когото отдавна сме прекръстили на Леге..
В Архитектурно-Етнографската експозиция „Бит, история....“ представяме предмети от бита на старото ковачовско население, които ще ви открият как са живяли жителите на стара Ковачевица. Паралелно с това, за да усетите архитектурата и градежа на селището, сме изложили МАКЕТИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ от различни краища на България. Целта е, като се разхождате по калдаръмените сокаци, да видите и откриете с очите си характерния архитектурен градеж на Ковачевица и разликите с другите типове възрожденски къщи на България.
Представена е и историята на петвековна Ковачевица в снимки и текст. Има снимки и на поборници и хайдути от този край. Един от най-известните е Кануш войвода. Името само говори – кан, означава кръв. Изложили сме снимки и на Ковачевица, такава, каквато я видяхме през 1975-1976 година. Това е времето когато бе обявена за паметник на Западно-Родопската архитектура. Бяхме група ентусиасти и приятели, начело с Георги Данаилов, писател, публицист, драматург и сценарист на много филми. Тази „наша“ Ковачевица е описана от Георги Данаилов в „Къща отвъд света“, селото, в което след демократичните промени остана да живее постоянно и написа още много книги. Кадрите, направени преди повече от 40 години са запечатали едно автентично и оставено на разрухата селище.... Днес то постепенно добива друг облик, къщите възкръсват... и ние сме горди с положеното начало.