Шиндаровата къща е трикатна къща в центъра на селото, гледаща на изток, юг и запад, с два обширни чардака /потона/, обърнати на юг. На най-горния кат са разположени спалните, наредени самобитно и в стил. Строена е в края на по-миналия век на „Врис“ – тогавашния културен център на селото и се е наричала Каладжиева къща. В приземния етаж, гледащ към стария площад се е помещавало Каладжиевото кафене (καλα (kala-) - сладост (сладкарница), хубост, красота, гиздавост), дало името на къщата. В него са се диплили сладки приказки, овкусени с баклава, бяло сладко, кафе на пясък, от малкото оджаче и боза, която се е правила в една от стаите на къщата... От тези стари времена са останали две истински ковачевски масички, които още помнят тропота на зарчетата и караницата на играчите... две уникални пейки, с издълбани инициали на тогавашни ковачевлии, както и малкото огнище за кафе в зимната гостна на сегашната къща.......

Според османските документи, свързани със събиране на десятъка, селището съществува от 14 век с името Ковачевиче. В този красив каньон се заселват първо търновци, а след това и южно-македонци от Дебърско. Едните градят своите къщи в горната, Търновската махала, а другите, в долната - Арнаутска махала. .... така си подават ръка просветата, привнесена от търновци и прочутата дебърска школа. Два века по-късно Ковачевица става културно средище на цялата Неврокопска област! Първото килийно училище/1820 г./, след това първото светско училище.. Децата от цялата област учат тук. Откриват и читалище „Светлина“/1865 г./ в Дрянковия дюкян на ВРИС, точно зад нашата къща.

Трудно можете да си представите днес този културен център , ВРИС , със старото Читалище, Дрянковия дюкян, Бакаловата къща- хан, с тунел, през който се е провирал централния някогашен сокак ... Всичко е унищожено след събарянето на цял ред къщи по протежение на центъра на селото, за да се прекара пътят, който води към родопския връх Беслет. Някога, на Врис е имало и чешма. Ние я възстановихме, за да напомня за тези отминали дни